Чашата с чай тракна в чинийката, когато телефонът на Мария Панайотова завибрира за трети път за две минути.
Тя седеше в кабинета си в сградата на "Родна светлина продукции" на булевард "Черни връх", часът беше седем и петнайсет вечерта, а прозорецът зад гърба ѝ отразяваше екрана на лаптопа — на него собственото ѝ лице, снимано преди три дни за едно бизнес издание, вече беше споделено под заглавие с червени букви.
Взе телефона. Съобщение от асистентката ѝ: "Гледала ли си новините?"
Не беше. Отвори страницата на медиен канал във Фейсбук и видя цитат от собствените си думи, изваден от контекста на половин час разговор:
"Смятам, че 'Родна светлина' ще запази традиционния брак в центъра на историите си."
Помнеше момента — журналистката беше свалила диктофона на масата между тях, а Мария беше оставила чашата чай настрана, преди да отговори, без да бърза. Не беше очаквала изречението да пътува само за няколко часа от диктофон до водещите новини.
До полунощ под поста имаше коментар от млада актриса, с която Мария бе снимала преди години — "думи, вредни за хиляди деца, които растат в различни семейства". Председателката на организация за правата на ЛГБТ общността написа нещо за "връщане назад с двайсет години". Мария затвори лаптопа, без да дочете нататък. Пръстите ѝ останаха върху капака няколко секунди, преди да стане и да изгаси лампата.
На следващата сутрин в осем без пет Николай Стамов, изпълнителният директор, влезе в кабинета ѝ без да чука.
— Излизам пред пресата в десет — каза той. — Ще кажа, че не говориш от името на компанията.
— Кажи го.
— Мария.
— Казах ти — кажи го. Аз няма да оттеглям нищо.
Той постоя на прага, после излезе. Тя написа отговор в личния си профил — че обича всички хора еднакво, че част от разговора с журналистката не е била включена в текста, че определени медии умишлено раздухват разделението. Натисна "публикувай" в девет и четирийсет и две. До обяд под поста имаше над три хиляди коментара; четеше половината от тях, докато ядеше сандвич, купен от павилиона на ъгъла, без да усети вкуса му.
Скандалът не спря коледния сезон. "Родна светлина" пусна деветте планирани филма през ноември и декември, а Мария остана лицето на три от тях. На премиерата в "Дома на киното" опашката стигаше до ъгъла на улицата — публиката искаше да я види отблизо, някои с любопитство, други с камера в ръка, готови да заснемат реакцията ѝ при първия неудобен въпрос.
Истинският обрат дойде през пролетта, в заседателната зала на четвъртия етаж, където прозорците гледаха към паркинга. На масата пред нея лежеше папка — сценарий за коледна драма за две сестри, наследили семеен хотел в Банско, като едната от тях е омъжена за жена. Финансирането беше одобрено, режисьорът избран. Оставаше само нейният подпис.
Мария разгърна папката, прочете последната страница два пъти, притисна пръст върху ъгъла ѝ, после я затвори.
— Аз няма да режисирам сцените с двойката — каза тя. — Но няма да спирам проекта.
Николай я погледна над очилата си.
— Това означава ли, че одобряваш филма?
— Означава, че компанията не съм само аз. Ако инвеститорът вярва в историята и екипът иска да я разкаже, моето мнение не е вето.
Взе химикалката, подписа долу на страницата, без да добавя нищо повече. Ръката ѝ не трепна.
Филмът, "Зимата в хотел Еделвайс", излезе през декември и събра 340 000 зрители на премиерата само в София и Пловдив. Мария не даде нито едно ново интервю по темата за брака. Когато я питаха, отговаряше кратко: "Работата ми е да разказвам истории, не да ги забранявам." Остана начело на творческия отдел още четири години и подписа двайсет и два нови сценария, седем от които разказваха истории, различни от онова, което самата тя би избрала за себе си.
Една сутрин в началото на януари помощник-декораторът окачи на стената до бюрото ѝ афиша на "Зимата в хотел Еделвайс" — двете сестри, прегърнати на верандата на хотела, сняг по перилата. Мария изчака да остане сама, приближи се и намести рамката с два пръста, докато не легна точно успоредно на снимката от премиерата на първия ѝ сериал.
