Големият черен дог се появи в семейството като намерен на улицата. Беше още почти кученце, но вече носеше в очите си нещо тежко – когато някой вдигнеше ръка, за да го погали, той примигваше и леко отдръпваше глава, сякаш очакваше удар. Някой го беше пребивал с колан или с пръчка – ветеринарят откри стари белези по ребрата. Затова кучето трепереше от всичко. От пусната прахосмукачка. От хлопваща врата на асансьора. От балони на детски рожден ден. При всеки остър звук се свиваше и се напъхваше под леглото, където оставаше с часове. Първата седмица стопанинът му се опита да го извади с парче салам, но Рекс само изскимтя и се завря още по-надълбоко. Заради тоталната липса на мъжество го нарекоха Рекс – единствено от горчива ирония.
Разходките с него се превърнаха в изпитание. Щом видеше някой съсед с бастун или чуеше трясък от строителен обект, Рекс лягаше по корем и отказваше да мръдне. Дърпаше към вкъщи така, че каишката скърцаше. Вкъщи пък, щом някой позвънеше на вратата, кучето изчезваше под леглото в спалнята за отрицателно време. Нито лакомства, нито увещания помагаха. Веднъж стопанката му опита да го примами с пилешки дробчета – Рекс изчака да ги остави на пода и да се отдалечи на три крачки, преди да ги изяде на две глътки и веднага да се върне в скривалището.
Решиха да му вземат коте. За компания, така да се каже – за положителен пример. Да види бебето, че светът не е толкова страшен. Стопанката каза: „Може да го извади от черупката, нали? Котките са си по-смели.“ Сиво коте от кварталните кошове, с разкъсано ухо и огромни жълти очи. Нарекоха го Бебо. Бебо се оказа също толкова предпазлив. Роден между контейнерите зад китайския ресторант на „Джеймс Баучер“, той знаеше, че най-безопасното място е тясно и тъмно. Още на втория ден Рекс му показа стратегическото скривалище под двойното легло. И вместо да научи Рекс на смелост, Бебо го последва. Сега вече се криеха двама. Две големи черни очи и едни жълти, вперени в мрака изпод леглото. Семейството започна да им сервира храната там – купичките се плъзгаха напред-назад по паркета. Ветеринарят вдигаше рамене. Специалист по кучешка психология поиска тройна такса – сто и петдесет лева на посещение – и след третия опит се отказа окончателно, като остави визитка с надпис „При непредвидени реакции – позвънете“.
Собственикът на жилището – мъж на около петдесет, главен счетоводител в софийска фирма за авточасти „Мототехника“ – просто остави нещата така. Жена му, преводачка от немски, също престана да се надява. И двамата приеха, че ще си имат двама домашни отшелници.
Къщата им в квартал Лозенец беше голяма, с просторен хол и скъпи мебели. Счетоводителят често получаваше бонуси в пликчета – този месец имаше плик с 3000 лева от коледните премии – и ги държеше в домашния сейф заедно с наследствените бижута на жена си, златен ланец и гривна от баба ѝ. Една ноемврийска вечер той замина за Варна по работа. Жена му остана сама. Бебо спеше под леглото, а Рекс мързеливо близеше вода в кухнята, когато към девет и двайсет и три вечерта входната врата изскърца съвсем тихо. Професионално отключена.
Двама мъже с черни маски нахлуха в хола. Първият беше набит и бърз – видя жената на дивана и се хвърли към нея, преди да успее да извика. Свалиха я на земята, увиха китките ѝ със сиво тиксо и натъпкаха кухненска кърпа на сини карета в устата ѝ. Вторият започна да вади чекмеджетата в спалнята, да опипва зад картините. Работеше грубо – една от рамките падна и стъклото иззвънтя. Нищо не намери. Нервен, той се върна в хола и изсъска на партньора си:
– Няма нищо. Питай я къде са парите. Кажи ѝ, че ще я режем.
Жената започна да плаче, опитвайки се да каже нещо през кърпата. Първият грабител я дръпна за косата и повтори заплахата. И точно тогава изпод леглото в съседната стая излетя Бебо. Ская се, но не като домашен котарак – като улична фурия. Подскочи на метър и половина и заби двайсет нокти в лицето на набития крадец. Впи се в бузата и клепача му, дращейки и хапейки с див писък. Чу се мокро раздиране на кожа, котаракът пищеше като бебе, а от лицето на мъжа капеше кръв върху светлия килим.
Мъжът изрева, пусна жената и посегна да отскубне котката от главата си. Бебо измяука отчаяно – остър звук, който проряза тишината в апартамента.
Под леглото нещо изръмжа.
Дълбоко, гърлено ръмжене, което накара и двамата нападатели да замръзнат за част от секундата. После догът изхвърча. Чу се тракане на нокти по паркета в коридора, после глух удар – Рекс блъсна с рамо рамката на вратата, докато прекосяваше коридора на три скока. Първо захапа ръката, с която първият крадец се опитваше да отдере Бебо. Челюстите му изпукаха, когато стисна, и се чу хрущене на кост, последвано от нечовешки писък. След това, без да пуска, се обърна рязко и събори втория в краката. Падна стол от масичката за хранене, някой блъсна лампа и тя се разби в стената. Апартаментът се изпълни с ръмжене, трясък на мебели и крясъци, примесени с миризма на пот и животинска слюнка. Вторият крадец се опита да стане, но огромната муцуна го сграбчи за дясното рамо и го затисна към пода, докато ризата му почервеня под зъбите.
Двамата най-накрая се отскубнаха. Първият беше заслепен с кръв по лицето от драскотините, вторият куцаше и се държеше за ръката. Изхвърчаха през вратата, без да се обръщат, и се понесоха надолу по стълбището. Асансьорът дори не им хрумна. На приземния етаж ги чакаше патрул – съседите от долния апартамент, семейство Павлови, бяха чули виковете и позвънили на 112 точно в 21:46.
Следващият час беше хаос. Апартаментът се напълни – полиция, линейка, съседи по халати. Счетоводителят се върна бързо от Варна, влетя блед като платно. Намери жена си седнала на дивана, с пухкавото шотландско одеяло на раменете и чаша лайка в ръка. До нея, с муцуна в скута ѝ, стоеше Рекс. Огромният дог оглеждаше всеки влязъл и тихо ръмжеше. Бебо се беше сгушил отгоре му – сивата топка козина се беше настанила между ушите на кучето и миеше едната си лапа с абсолютно безразличие. От време на време спираше да ближе, поглеждаше към вратата и отново продължаваше.
Мъжът коленичи. Прегърна Рекс, целуна го по мокрия нос. После внимателно взе Бебо от гърба му, допря го до бузата си. После обратно. После пак. Някой от съседите попита с възхищение:
– Бре, къде ги дресирахте тези зверове? Дайте телефона на човека – истински професионалист!
Счетоводителят погледна жена си. Тя поклати глава и бутна ръката му с лека усмивка. После се наведе и сложи още половин бучка захар в чая му.
Две седмици по-късно в къщата дойде куриер с пратка от „Еконт“. Рекс не избяга. Той просто застана между вратата и дивана, изправил уши напред, и бавно, много бавно, изръмжа. Бебо се протегна и скочи на перваза – с идеален изглед към антрето. Куриерът остави пакета и се оттегли с бърза крачка. Кучето изчака вратата да се затвори, после бавно легна обратно, без да сваля поглед от коридора. Котката се прозя, обърна се с гръб и заспа на топлия радиатор.
