BG

Свидетелят в болницата запомнил мириса на кафе Аз съм акушерка в УМБАЛ „Свети Георги“ в Пловдив вече

Автобусът за Русе тръгваше в шест и четирийсет. Стоях на спирката с четири кашона, залепени с кафяво

Аз бършех чашите, които и без това бяха сухи, и гледах как последният ферибот за Созопол излиза от пристанището.

Университетската болница в Пловдив миришеше на кафе от автомата на третия етаж и на дезинфектант.

Асансьорът във входа на Елена не работеше от четири дни. Затова тя слизаше пеша, броейки стъпалата и

Смолян, вторник, девет и половина вечерта. Дъждът шиба по ламаринения покрив на автоморгата, а аз стоях

Барс опря нос в цепа на вратата и не помръдна. От хола идваше смях — гласът на Виолета, весел, какъвто

Психоложката мълча дълго. Гледаше ме през тесните си очила и въртеше химикалката между пръстите.

Работя в дома за възрастни хора в Пловдив от пет години. Нощна смяна, през ден. Свикнала съм с всякакви

В неделя сутринта ги наредих на кухненската маса като войници. Седем литрови с лютеница, три с конфитюр