BG

Телефонът на Калоян избоботи с онзи специфичен марш, който свекърва ми Мария беше избрала специално за себе си.

Ася си беше обещала едно: тази година никакви самолети. Само автобуса до планината, тишина, книга в скута

Светлините на прожекторите заливаха сцената на гимназия „Св. Патриарх Евтимий“ в Пловдив. Близначките

Сестрата остави формуляра върху шкафчето и ми подаде химикалката с онази уморена усмивка, която казва

В цяла Мелник нямаше по-голяма загадка от черния жребец на Борис Ковачев. Той беше собственик на "

Дъждът плющеше по прозорците на онкологичното отделение в Пловдив, когато чух гласа на вуйна ми Кана

Двайсет и три години зад волана на междуградския автобус София – Велико Търново бяха научили Стоян Петров

Ноемврийският дъжд пълзеше по яката на якето ми. Тъкмо бях затворил капака на стария си голф, когато

Дъждът плющеше по металния навес на спирката. Там, свит на една мокра пейка, седеше Калоян.

От години живееше сам в гората над Велинград. Беше се превърнал в истински дивак — мълчалив, предпазлив